Ветерани и дебютанти се състезават за "Златна палма"
83-годишният Кен Лоуч е най-възрастният участник в конкуренцията за филмовите награди в Кан. Носител е на две „ Златни палми ” – за „ Вятърът в ечемичените ниви ” (2006) и „ Аз, Даниел Блейк ” (2016). Британецът е върл последовател на италианския неореализъм. И в новия си филм Sorry We Missed You е снимал актьорите с съвсем телевизионна крупност, епизод по епизод, без те да знаят по какъв начин ще се развива действието. А то ни вкарва в непостижимия темп на делника: тясната кухничка, холчето с дивана и телевизора; тя гледа тежко заболели, той е водач, разнасящ колетни колета. Децата – младежи с телефони в ръка, с техни си грижи и изкушения. Въплътеното в този филм може да се изкаже и по този начин: спасението на фамилията е... в самото семейство. Не са малко тези, които се питат не ще ли той да е първото изключение, когато Кан, прочут с уклона си към силно обществени филми, ще връчи някому трета „ Златна палма ”?
И испанецът Педро Алмодовар е мечтан посетител на „ Кроазет ”. Както поради виталните му и артистични филми, по този начин и поради бохемските му „ осъществявания ”. Участвал е в надпреварата пет пъти, най-близко до златото е бил с „ Всичко за майка ми ” през 1999 година С новия си „ Болка и популярност ” той още веднъж ни вкарва в своя персонален свят, без да го е замислил като автобиографичен. Кризата на героя е и креативна, и екзистенциална. Изпълнението на ролята му от Антонио Бандерас (участвал в осем от филмите на Педро) и тази на майката от Пенелопе Круз (в шест) придават на драмата прозорливост и дълбочина. Историята е построена в рядко срещана при творбите на темпераментния испанец елегична тоналност.
Самият Куентин Тарантино, съпроводен от младата си партньорка, дойде за галапрожекцията на китайския „ Езерото на дивите гъски ”. Кан смята завръщането на създателя му Дяо Инан след приемането на „ Златна мечка ” от Берлин през 2014-а за „ Черен въглен, тъничък лед ” за собствен триумф. Инан е бил на два пъти тук, само че в „ Особен взор ”. Новият му филм, както нормално, е със сюжет от престъпния свят на Китай, само че е по-сложен като градеж и по-ефектен в кинематографично отношение.
Темата за днешното „ преселение на народите ” е една от водещите на фестивала. След " Клетниците " на родения в Мали натурализиран французин Ладж Ли към нея се причисли и „ Атлантик ” на също дебютиращата в игралното кино френска документалистка със сенегалски генезис Мати Диоп. В него тя гледа нещата „ от другата страна ” – тази на заминаващите с лодките през океана към по-богатия свят, а в действителност към неизвестността, от време на време и към отвъдното. Филмът печели благосклонностите с качествения кинематографизъм и с детайлите от африканската разказвателна традиция.
Най-пъстрата група – и във връзка с половете, и на расите, която през тези дни се е качвала към зала „ Дебюси ” (в нея се прожектират филмите от „ Особен взор " ), е на изпълнителите от кино лентата на Даниела Лесовиц Port Authority. Заради настоящата проблематика - „ идентичността ” на половете, той е подкрепен от Мартин Скорсезе и от известния френски продуцент и пропагандатор Марин Кармиц. Историята, която ни споделя, се случва в небезизвестния квартал Харлем, където бяло момче до полуда се влюбва в транссексуално чернокожо момиче. И при представянето на кино лентата, и след прожекцията натуршчиците артисти онлайн позабавляваха публиката с ексцентрични, прекомерно откровени танци.
И испанецът Педро Алмодовар е мечтан посетител на „ Кроазет ”. Както поради виталните му и артистични филми, по този начин и поради бохемските му „ осъществявания ”. Участвал е в надпреварата пет пъти, най-близко до златото е бил с „ Всичко за майка ми ” през 1999 година С новия си „ Болка и популярност ” той още веднъж ни вкарва в своя персонален свят, без да го е замислил като автобиографичен. Кризата на героя е и креативна, и екзистенциална. Изпълнението на ролята му от Антонио Бандерас (участвал в осем от филмите на Педро) и тази на майката от Пенелопе Круз (в шест) придават на драмата прозорливост и дълбочина. Историята е построена в рядко срещана при творбите на темпераментния испанец елегична тоналност.
Самият Куентин Тарантино, съпроводен от младата си партньорка, дойде за галапрожекцията на китайския „ Езерото на дивите гъски ”. Кан смята завръщането на създателя му Дяо Инан след приемането на „ Златна мечка ” от Берлин през 2014-а за „ Черен въглен, тъничък лед ” за собствен триумф. Инан е бил на два пъти тук, само че в „ Особен взор ”. Новият му филм, както нормално, е със сюжет от престъпния свят на Китай, само че е по-сложен като градеж и по-ефектен в кинематографично отношение.
Темата за днешното „ преселение на народите ” е една от водещите на фестивала. След " Клетниците " на родения в Мали натурализиран французин Ладж Ли към нея се причисли и „ Атлантик ” на също дебютиращата в игралното кино френска документалистка със сенегалски генезис Мати Диоп. В него тя гледа нещата „ от другата страна ” – тази на заминаващите с лодките през океана към по-богатия свят, а в действителност към неизвестността, от време на време и към отвъдното. Филмът печели благосклонностите с качествения кинематографизъм и с детайлите от африканската разказвателна традиция.
Най-пъстрата група – и във връзка с половете, и на расите, която през тези дни се е качвала към зала „ Дебюси ” (в нея се прожектират филмите от „ Особен взор " ), е на изпълнителите от кино лентата на Даниела Лесовиц Port Authority. Заради настоящата проблематика - „ идентичността ” на половете, той е подкрепен от Мартин Скорсезе и от известния френски продуцент и пропагандатор Марин Кармиц. Историята, която ни споделя, се случва в небезизвестния квартал Харлем, където бяло момче до полуда се влюбва в транссексуално чернокожо момиче. И при представянето на кино лентата, и след прожекцията натуршчиците артисти онлайн позабавляваха публиката с ексцентрични, прекомерно откровени танци.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ